Георги имаше час по физкултура. Треньорът влезе в салона, виждайки, че той стои сам, му подхвърля топката. Той я хваща, застава срещу коша и я хвърля веднъж, но не успява да уцели. Отива до Георги, взима топката от ръцете му и му показва как да уцели.
- Давай, не е трудно.
Той просто го погледна, обръща се и уцелва.
- Браво Георги. Видя ли, че можеш. 
- Ще има ли... извинете ме. 
- Чао и приятна почивка. 
Георги отиде в съблекалнята, свали екипа и отиде по душа. 

 През това време

-Тодор, хайде да отидем в 201 стая. 
- Добре, но ми доведи някой. Но кой! А, сетих се. 
- Е!
- Не знам.... я почакай, днес имахме физкултура, оуо, виж ти. 
- Какво!
- Кой по това време си взима душ? 
- Петър
- Не ма шматко, а сетих се. Георги е под душа в момента. Какво ще кажеш? 
- Ами супер. 
Георги спря душа и отиде да се облече. Телефонът
му звънна. Той вдигна.
- Отиди в 201 стая.
- Ало.... 
- отиди ..... - шепне, чува се шум на коли.
- ало - накрая затваря.
Телефонът звънна, ала той не вдигна. Някой спря тока, той извика и Михаела се появи с Тодор. 
- Мише, казах ти, тук е. Ей Георги, хайде ела с нас в 201 стая. 
- В 201 стая.
- Мише не питам теб. Всъщност избрах, ти ще отидеш с Георги в двеста и първа стая. Е! Какво ще кажеш?
- Но ... добре. Слагай ризата и панталона.
- Той е облечен.
Тодор погледна Михаела.
- Добре, и утре да ми разкажете какво се е случило. Хайде чао.
- Да тръгваме. 

В 201 стая

Беше тъмно, навън валеше и гърмеше силно. Нямаше ток. Михаела извади фенерчето си и светна срещу прозореца, тя стрес на и избяга от стаята. Той взе фенерчето, светна и видя, някакви клони да се клатят. Токът дойде, но не и в двеста и първа стая. Някой застана, зад него, сложи му качулка и го отведе в мазето на университета, завързва го за един стол и си тръгва. Георги се опитва да развържето, с което бе завързан и накрая успява да се от отвърже, маха качулката и излиза от мазето. На следващия ден, бяха извикани техници да оправят аварията. 
- Добро утро. Извадете домашните си работи. 
Всички изваждат домашните си и ги оставят на бюрото. Преглежда всички домашни и открива много грешки. Само домашното на Георги получава шестица. Учителката го похвалва и го моли да предаде днешния урок. 
- Днешния урок, който ще предам е много важен.
Той започна да говори за футбола. Няколко момчета го помолиха да спре, да се прави на учител. Михаела вдига ръка. 
- Да Михаела. 
- Защо не си затвориш, голямата уста. 
- Георги, седни на мястото си. Той седна до Петя, ала тя седна на друг чин. 

  Късно вечерта

Полицията арестува двама крадци за обир на магазин за бижута. Завеждат ги в районното Полицейско управление. Оставят ги на новодошли. 
- И гледай да не ги изпускаш от поглед. 
- Добре. 
Росен се отпуска на стола и заспива. Телефонът в полицейското управление звънна. Той вдига. 
- Ало
- аз много се уплаши. 
- Добре. От какво се уплашихте? 
-.... - Започва се смее зловещо. 
Уплашеното момиче, оставя телефона до телевизора и излиза на верандата да пуши. 
Росен отива да провери, дали всичко е наред и отива на мястото си. 
Неочаквано Георги се появи в осем сутринта на лекцията. Всички го гледаха стреснато, а той просто си седна на мястото си, извади тетрадката и химикалка и започна да пише. 

Няма да си призная, че нищо не разбрах. Може би щото от дете не помня имена на непознати хора. С който се запозная, след минута забравям името. Завърших първи клас с годеница, но само 5-6 имена знаех освен нейното.