Тръгнах по твоите следи,
да те търся. Но ги изгубих
и не знаех, дали вървя в
правилната посока. 
Твоите следи не ги 
намирам. Не намирам, 
дори и фаса от цигарата 
ти, защото само така ще 
разбера, дали греша или
не греша. 

По твоите следи ще тръгна
без посока, защото зная, че
все пак ще те Намеря. Но
Знаеш ли защо съм тръгнала 
да те търся? Защото те обичам,
както никоя друга. 

Следи и пак следи, те никога
не свършват, как да разбера,
като постоянно вървя в една 
и съща посока. Губих ли се, едно
лисиче, винаги ме изкарваше от 
гората. Следи или сълзи, кое да 
избера? Аз не зная, затова тръгнах 
да те търся, но така и не те открих. 
Следи или сълзи?