Под дъжда самотна тя върви и плаче. Дъжда прикрива, сълзите на плачещото момиче. Но в за миг тя запя, с ангелския си глас, и капка по капка, дъжда спря, в таз тъжна нощ. Заплака тя отново, сълзите си тя не скри, смело се показа в тоз съдбовен миг. И сълзите си тя изплака, но в тоз ден, вест тя получи, той бе избрал друга. И под дъжда, се тя скри. За да не може, никой да разбере, тя избърса сълзите си и дълбоко заспа.