Аз стоя пред теб и гледам, как рушиш живота си. Нищо не правиш, стоиш у дома и пиеш уиски. А мен, забрави ли?
Помниш ли, как се любихме, страстно в нашите покои, как ти ме докосваше с устните твои, по моите гърди, как ти ме целуваше, както никой друг? Колко пъти на ден, ти ми шепнеше, че ме обичаш. Ала сега, щом в твоите очи погледна, ти сразяваш ме с ледения си поглед, раняваш
сърцето и душата ми. Но тази вечер, за последен път, теб целувам нежно с устните си мои и докосвам всяка твоя част от тялото ти. Но вече, всичко свърши. Защото зная
и разбрах нещо, че твоята любов е била, една голяма лъжа. Колкото и неща да си ми причинил, дори и да ме напуснеш, аз пак ще те обичам и ще ти простя, защото зная, че в твоето сърце, има една искрица доброта. Вярвам, че ти ще се промениш.