Помниш ли, когато аз и ти се срещнахме, ти бе весел, а 
аз, тъжна. Но отдалеч ти забеляза, как плача и изтича при мен и ме прегърна със силните си ръце. Ти ласки ми даде, милваше косите ми, нежно докосваше ръцете ми и целуваше ги ти. Пръсти прекарваше през косите ми, нежни думи ти ми шепнеше. "Ти си росата, ти си розата, която разцъфтява, ти си огънят, който гори. Ти си слънцето, което изгрява. Ти единствен за мен в света си". Толкова неща искам да ти кажа, че не знам откъде да започна. Само едно, мога да ти кажа. 
Обичам те любов моя.